На прага сме на на нова ера в обмена на информация. Където малки късчета интернет знание ще ни заливат от екрана на смартфона (или там нещо по-модерно като очила с дисплейче или дори - не дай си боже - чип в главата). Чух, че и хладилниците щели да Туитват скоро.
Ето няколко въпроса, на които Гугъл вече отговаря в реално време:
- Заведи ме при Пешо (приятел, дано не е при жена ви по това време) - ако ползвате Google Latitude
- Кой автобус да хвана след 10 мин и от коя спирка, та да стигна до еди-къде-си. Абе това за България май още не важи. Разписанията са ни пожелателни.
- Прекарай ме през задръстването по оптимален маршрут (да се страхуват GPS провайдърите) за следващата ми среща - Google calendar, maps
(има още на Navigating the future)
Ценни съвети в краткосрочен план. Нищо не трябва да помним. Това ли е новото сетиво, което ще ни даде предимство в усложняващите се бизнес правила? С голяма вероятност - да. Но тъй като безплатен обяд няма, чудя се от какво ще се лишим за сметка на чипа в мозъка? И как ще изглежда Фейсбук стената в дясното ви полукълбо...
Friday, October 30, 2009
Tuesday, October 20, 2009
За кризата и социалния живот
Чета виц за фейсбук:
Седи си дядо в дневната и чете вестник. Отваря на страницата с некролозите. В това време влиза внучето му: Как е дядо, пак си във facebook, а?
Хубав черен хумор, който ме кара да се замисля защо упорито избягвам фейсбук. Остарял ли съм? Контактите ми за щастие не са на средните страници на Труд/24 часа още. И все пак - кое днес се нарича социален живот?
Със задълбочаване на кризата хората се сближават - обща тема, удобна за споделяне на страха от бъдещето. По радиото, телевизията, във вестниците. Оплакваме се от кризата, оправдаваме се с кризата. Возим се по един час в задръстването с мисълта колко по-добре ще стане, като свърши кризата.
Преди година-две се говореше как трафика ще преборим по западен тертип с явлението, наречено carpooling или споделено пътуване. Хем евтинко, хем бързо и не се буташ в градския транспорт. На мен по-интересен ми е социалния аспект - събират се двама непознати в пластмасово купе един кв. метър.
Мнителни сме ние Българите, нямат успех такива начинания. Възлагахме зелена надежда да преборим задръстванията в големите градове като се возим на групички. Ама на - не проработи. Все пак, като поддръжник на идеята за carpooling, съм оптимист. Най-вече заради обединяващата, вездесъща криза. И мъничко заради новите технологии. Twitter ми се вижда много подходящ за обяви за съвместно пътуване. Ползвайте канал #bgcarpool моля, поне да се събираме на едно място.
Седи си дядо в дневната и чете вестник. Отваря на страницата с некролозите. В това време влиза внучето му: Как е дядо, пак си във facebook, а?
Хубав черен хумор, който ме кара да се замисля защо упорито избягвам фейсбук. Остарял ли съм? Контактите ми за щастие не са на средните страници на Труд/24 часа още. И все пак - кое днес се нарича социален живот?
Със задълбочаване на кризата хората се сближават - обща тема, удобна за споделяне на страха от бъдещето. По радиото, телевизията, във вестниците. Оплакваме се от кризата, оправдаваме се с кризата. Возим се по един час в задръстването с мисълта колко по-добре ще стане, като свърши кризата.
Преди година-две се говореше как трафика ще преборим по западен тертип с явлението, наречено carpooling или споделено пътуване. Хем евтинко, хем бързо и не се буташ в градския транспорт. На мен по-интересен ми е социалния аспект - събират се двама непознати в пластмасово купе един кв. метър.
Мнителни сме ние Българите, нямат успех такива начинания. Възлагахме зелена надежда да преборим задръстванията в големите градове като се возим на групички. Ама на - не проработи. Все пак, като поддръжник на идеята за carpooling, съм оптимист. Най-вече заради обединяващата, вездесъща криза. И мъничко заради новите технологии. Twitter ми се вижда много подходящ за обяви за съвместно пътуване. Ползвайте канал #bgcarpool моля, поне да се събираме на едно място.
Subscribe to:
Posts (Atom)