Какво прави една хубава фотография с мозъка ни

Също като теб, читателю съм изчел няколко десетки или стотици материали на тема фотография. И по-конкретно за нещата, които превръщат обикновена снимка в "рисуване със светлина".

Чисто визуално една снимка може да е "правилна" - подходяща светлина, добре експонирана, още по-добре кадрирана с чуден обект, разположен в теоретично издържана точка на интерес. Това е лесно постижимо с малко практика и умерено загубено време в четене по фотографските форуми. Спирам разсъжденията в тази посока, защото идеята ми беше друга.

Главният въпрос е от какво ни лишава кадъра? Помним момента, когато сме снимали и виждаме, че нещо липсва на перфектно композираните 12 мегапиксела. Какво е (почти) невъзможно да бъде запечатано?

Звук и аромат - обяснимо, донякъде движението (все пак снимката е статичен образ), история (трудно, иска се майсторство). Тоест липсва ни информация, мозъкът ни има нужда от още данни. Обяснимо като видя фотография с предадена история или усещане за самота/тишина, два плана на действие и подобни, й се възхищавам.

Все пак има огромен брой прекрасни кадри без горепосочените пластове - например пейзажите. Идва реч за триизмерното в осакатените ни двумерни копия. Ще нахвърлям няколко теми за размисъл. Имаме две очи и виждаме триизмерно - преценяваме разстояние, ориентираме се. Запечатване на дълбочината на пространството обаче е трудно с фотоапарат. Сещам се за няколко трика:

1. Широкоъгълни обективи срещу телеобективи - може да манипулирате перспективата, в определени граници
2. Ритъм - при повтарящи се елементи за окото е по-лесно да прецени дълбочина
3. Детайл и Боке - богат на детайли преден план и дефокусиран заден фон придава обемност
4. Цвят - студено=далече, топло=близо - особеност на планетата и живота на нея :)

Все неща, които еднооките пейзажисти знаят :)

Оборудване на начинаещ фотограф

Повод да напиша това малко упътване са караниците по форумите, когато някой невинно попита "Какъв фотоапарат да си взема?". Ще се опитам да обоснова всяка точка:

1. Вземете си цифров, огледално рефлексен апарат. Евтини са и лесни за употреба, виждаш веднага какво си сътворил. Разликата между най-простия DSLR и "сапунерките" е огромна. И то не защото можеш да сменяш обективи - просто обемното и детайлно изображение от по-голямата матрица няма как да го сбъркаш. Освен това хващаш момента много по-лесно - при сапунерките има забавяне на картинката на ЛСД-то и още едно забавяне след като натиснеш спусъка.

2. Вземете си ентри-левъл "кропка" апарат с 1 китов обектив. Няма смисъл да се набутвате с повече от 1000лв като начало. Китовите обективи са най-често 18-55 и са чудесни като качество на картинката. Аз лично взех Никон Д40 преди 4 години и още не съм го сменил, макар и да съм снимал с по-сериозни.

3. Ако сте заделили пари за втори обектив, купете си твърд светлосилен извън обхвата на китовия обектив. Нещо за близки портрети и/или макро. Препоръчвам ви дори и втора ръка доказани портретисти като 85 1.8, евтини ръчнофокусни 105-ци и подобни. Няма да съжалявате.

4. Не си купувайте никакви макро пръстени. Никога. Ако искате пробвайте и ще разберете за какво говоря. А също така и не робувайте на марки - обективи на Сигма, Тамрон и Токина са евтини и често по-добри от Никон/Канон/Сони/Пентакс.

5. Статив - полезен инструмент и страшно неудобен. Ако искате да станете пейзажист - веднага вземете статив (но да не е по евтин от 100лв). Ако сте запален по уличната фотография, непринудени портрети и градски туризъм - по-добре монопод.

За мен - оборудването ми се състои от Никон Д40, обектив Сигма 17-70 2.8-4.5 ХСМ, ръчнофокусен Никор-П 105 ф2.5 и трипод Велбън шерпа с ябълковидна глава. Член на Фото-форум.

iPad - какво не разбрахме

Шумотевицата около новия продукт на Apple провокира различни мнения за и против последното чедо на Стив Джобс. Най-очакваният таблет се превърна и в най-хуленият такъв. Удивен от късогледството на кресливите блогъри - еднодневки, копирах няколко "слаби" елемента на iPad и ще ги коментирам един по един:

1. Размерът на таблета, колкото и да са се постарали от Apple, си е доста големичък, а освен това погрешният допир с тъч дисплея може да ви коства куп нежелани настройки...
Някой вярва ли наистина, че погрешен натиск на тъч-скрийн може да ви изтрие файл или смени резолюция? Ми тогава да зачеркнем изцяло тъч-скрийна като интерфейс. И още - голям бил iPad за какво - за филм или четене на книги със сигурност не е.

2. За виртуалната клавиатура изобщо не виждам смисъл да коментираме. Всеки ползвал таблет с такава клавиатура, знае колко изнервящо е, ама и Apple не са се постарали в тази насока.
Кажете го на хората с Blackburry, не била удобна. А и забавлението все по-рядко е свързано с чукане по клавиатурата. Мишката и клавиатурата до 5 години ще изчезнат и Стив Джобс го знае.


3. Как е възможно обаче иновативна джаджа като тази да не е многофункционална? Та нали се предполагаше, че именно iPad ще замести нетбука? Явно докато слушаме музика просто няма да можем да си чатим, или пък пък докато си цъкаме из Twitter просто няма да браузваме в интернет.
Има се предвид липсата на мултитаскинг вероятно - със сигурност ще можем да слушаме музика докато четем или гледаме снимки. Това не е мултитаскинг и всеки walkman сони телефон го поддържа. Просто на екрана ще гледаме само едно нещо, останалото ще е замразено - не харчи ресурси и не отвлича вниманието. Гениално!

4. Да споменем, че на фона на това, въпросния таблет няма дори мизерна VGA камера, да не говорим за по-добра. Това означава, че видео iChat-а ще го гледаме през крив макарон.
Ще се предлага като аксесоар. Лично аз, както и 80% от интернет потребителите не обичаме да ни гледат в къщи. А най-не обичам да ме вържат с вградена VGA камера, която не може да се ъпгрейдне.

5. Искате да гледате тези HD видео клипчета, които сте свалили от youtube на вашия телевизор? Да ама не! Първо защото няма HDMI изход и второ, ако чак толкова го искате, ще трябва да си купите Apple TV.
Телевизорите след 2 години изобщо няма да имат нужда от допълнително устройство наоколо да се вържат към youtube. Идеята на iPad е мобилност, не да му закачате кабели.

6. И така, ако сте склонни да преглътнете всичко казано дотук, може би и липсата на flash няма да ви трогне. Въпреки, че е учудващо футуристичната джаджа, която уж щеше да замести нетбука и лаптопите, да няма flash.
HTML5 - не знам по-добър отговор на тази точка. Банерите най-често дразнят, а стрийминга вече се поддържа и без flash. Да свалим капаците от очите а?


7. Това че таблетът не е широкоекранен, че за да закачите камера ви трябва USB адаптер (безумие!) или пък ако евентуално ви се прииска да си сложите някаква допълнителна програмка, за която естествено ще трябва да си платите, са част т.нар. "екосистема" на Apple.
Очевидно защитника на тези доводи никога не е гледал широк екран вертикално. USB-то ще умре маалко по-късно от DVD/Bluray. Просто още не го разбираме - нетбука/айпад/смартфон са само интерфейс към МРЕЖАТА. Скоро единици ще разбират от файлови системи, инсталиране на софтуер и мрежови конфигурации с магически команди.

В заключение - мисля, че iPad е революция в по-голяма степен от iPhone и iPod взети заедно. Защото е наследник на персоналния компютър във всичките му разновидности. При това - единственият!

Убава работа, ама Българска

Докато шофьорът на стар Опел вектра се труди над скоростния лост пред мен, изпускаме зеленото. Здраве да е, колко други неща изпускаме си мисля. За които даже и не знаем.

Историята е следната - преди месеци се чудех на някои функции на радиокасетофона в колата. Стар Филипс, но с RDS - показва името станцията, песен и т.н. Понякога показва TP, което било значело Traffic Program. Има бутонче TA с което търсите подобна станция. Това ще рече, когато има новини за трафика (примерно сте в София), станцията вдига "ръка" (разбирайте RDS сигнал TA) и авторадиокасетофона/сд-то превключва там.

Така докато слушате хубава музика, собственото ви радио претръсква целия ефир да не изпуснете информация за трафика. Хитро нали?

Със здраве да си го ползвате!

Да, ама не. В милата Родина половината станции се описват като TP с постоянно вдигнат TA сигнал, елегантно обезмисляйки системата. Защо ли - ами за да не им крадат слушателите...

5 зелени идеи с незабавен ефект

София е забързан, задръстен и мръсен град. Ето няколко идеи как да се почустваме по-добре:

1. Когато чакате на светофар, използвайте мобилния телефон за забавление. RSS е чудесен начин да получавате новини и вицове - времето минава неусетно. Включете се в полезни инициативи срещу задръстването - като sofiatraffic.info.
2. Избегнете градския транспорт като споделите пътуване с нечий автомобил. Посетете carpool форумите, за да намерите спътник.
3. Когато просят пари от вас, първо се огледайте. Винаги има хартии и боклуци в близост - накарайте просещия да ги обере и чак тогава му дайте стотинки.
4. Носете си здрава торба за пазаруване и не вземайте найлонови торбички от касата.
5. Социалните мрежи посещавайте само в работно време :)

Гугъл е вашият приятел

На прага сме на на нова ера в обмена на информация. Където малки късчета интернет знание ще ни заливат от екрана на смартфона (или там нещо по-модерно като очила с дисплейче или дори - не дай си боже - чип в главата). Чух, че и хладилниците щели да Туитват скоро.

Ето няколко въпроса, на които Гугъл вече отговаря в реално време:
- Заведи ме при Пешо (приятел, дано не е при жена ви по това време) - ако ползвате Google Latitude
- Кой автобус да хвана след 10 мин и от коя спирка, та да стигна до еди-къде-си. Абе това за България май още не важи. Разписанията са ни пожелателни.
- Прекарай ме през задръстването по оптимален маршрут (да се страхуват GPS провайдърите) за следващата ми среща - Google calendar, maps
(има още на Navigating the future)

Ценни съвети в краткосрочен план. Нищо не трябва да помним. Това ли е новото сетиво, което ще ни даде предимство в усложняващите се бизнес правила? С голяма вероятност - да. Но тъй като безплатен обяд няма, чудя се от какво ще се лишим за сметка на чипа в мозъка? И как ще изглежда Фейсбук стената в дясното ви полукълбо...

За кризата и социалния живот

Чета виц за фейсбук:
Седи си дядо в дневната и чете вестник. Отваря на страницата с некролозите. В това време влиза внучето му: Как е дядо, пак си във facebook, а?

Хубав черен хумор, който ме кара да се замисля защо упорито избягвам фейсбук. Остарял ли съм? Контактите ми за щастие не са на средните страници на Труд/24 часа още. И все пак - кое днес се нарича социален живот?

Със задълбочаване на кризата хората се сближават - обща тема, удобна за споделяне на страха от бъдещето. По радиото, телевизията, във вестниците. Оплакваме се от кризата, оправдаваме се с кризата. Возим се по един час в задръстването с мисълта колко по-добре ще стане, като свърши кризата.

Преди година-две се говореше как трафика ще преборим по западен тертип с явлението, наречено carpooling или споделено пътуване. Хем евтинко, хем бързо и не се буташ в градския транспорт. На мен по-интересен ми е социалния аспект - събират се двама непознати в пластмасово купе един кв. метър.

Мнителни сме ние Българите, нямат успех такива начинания. Възлагахме зелена надежда да преборим задръстванията в големите градове като се возим на групички. Ама на - не проработи. Все пак, като поддръжник на идеята за carpooling, съм оптимист. Най-вече заради обединяващата, вездесъща криза. И мъничко заради новите технологии. Twitter ми се вижда много подходящ за обяви за съвместно пътуване. Ползвайте канал #bgcarpool моля, поне да се събираме на едно място.