За кризата и социалния живот

Чета виц за фейсбук:
Седи си дядо в дневната и чете вестник. Отваря на страницата с некролозите. В това време влиза внучето му: Как е дядо, пак си във facebook, а?

Хубав черен хумор, който ме кара да се замисля защо упорито избягвам фейсбук. Остарял ли съм? Контактите ми за щастие не са на средните страници на Труд/24 часа още. И все пак - кое днес се нарича социален живот?

Със задълбочаване на кризата хората се сближават - обща тема, удобна за споделяне на страха от бъдещето. По радиото, телевизията, във вестниците. Оплакваме се от кризата, оправдаваме се с кризата. Возим се по един час в задръстването с мисълта колко по-добре ще стане, като свърши кризата.

Преди година-две се говореше как трафика ще преборим по западен тертип с явлението, наречено carpooling или споделено пътуване. Хем евтинко, хем бързо и не се буташ в градския транспорт. На мен по-интересен ми е социалния аспект - събират се двама непознати в пластмасово купе един кв. метър.

Мнителни сме ние Българите, нямат успех такива начинания. Възлагахме зелена надежда да преборим задръстванията в големите градове като се возим на групички. Ама на - не проработи. Все пак, като поддръжник на идеята за carpooling, съм оптимист. Най-вече заради обединяващата, вездесъща криза. И мъничко заради новите технологии. Twitter ми се вижда много подходящ за обяви за съвместно пътуване. Ползвайте канал #bgcarpool моля, поне да се събираме на едно място.